Създаване, концепция


За да се докоснете до създаването и концепцията на училище „Рьорих” избираме да публикуваме два откъса от статии на директора и съосновател на училището, Радка Карагьозова, в различни броеве на училищния вестник. Към тях си позволихме да добавим отговорите на ученици, учители и родители на един важен въпрос – Защо избрахте училище „Рьорих”?. И все пак, за да усетите как тази концепция живее в ежедневието на училището ще трябва да ни посетите и да поговорите с нас или да прекарате част от деня си при нас. 

За теорията на вероятностите и законите на динамиката

Защо нарекохте училището “Рьорих”? – Въпрос, който хората често ми задават. Истината е, че по-скоро името избра нас. Една от онези случайности, които човек по-късно намира за значещи и съвсем не произволни.

Училище „Рьорих” си има своята орисница. Името избликна на среща между приятели. Януари 1998 година. Мис Диана (Диана Йорданова) и аз решихме най-сетне да обявим, за първи път, намерението си да създадем училище. Избрахме за пръв наш критик близък приятел – Янита Тончева, сега адвокат с впечатляваща практика, но тогава също като нас, симптоматично вдъхновена, симптоматично тридесетгодишна, симптоматично решена да сътворява целеустремено и независимо своето бъдеще.

...Търпеливо чакахме изискано закъсняващата ни приятелка. Разсеяно разменяхме ежедневности. Тя пристигна, настани се удобно и бързо усети, че във въздуха виси новина.

„Е? Казвайте.” – „Ние решихме: ще правим училище.”

Не помня коя от нас го изрече. Бяхме в състояние на вълшебно единомислие, когато умовете са стъбла на едни и същи корени, когато единият говори, а другият неволно докосва устните си, за да провери дали думите не излизат от неговата уста. Янита ни погледна и с усмихнато спокойствие, запита: „А как ще се казва?”. Очаквахме куп други въпроси, типично адвокатски, провокиращи ни да защитим идеята си.  Вместо това, тя реагира все едно винаги е знаела, че ще се занимаваме с това. Разбрала, че сме напълно неподготвени да отговорим на конкретния въпрос, нашата приятелка каза тихо и уверено: „Ще се казва „Рьорих”, разбира се.” Развеселена от объркването ни, тя стана и се изгуби някъде в ресторанчето, за да ни даде няколко минути да обмислим.

Историята може да ви се стори твърде драматургично нагласена, за да е истина, или пък твърде лековата, за да бъде част от стратегията на едно училище и все пак, тя е факт. За мен, исторически.

В последвалите дни, ние с удивление откривахме различни, дотогава непознати за нас проявления на синхрон между нашите млади мисли, идеи и планове за училище и жизнената философия на фамилия Рьорих. Това бяха съкровени дни на разпознаване на пътя. Името остана, а Рьорихови – Николай, Елена и двамата им сина Юрий и Светослав, се превърнаха в първия катализатор на концепцията, в която силата на красотата и силата на познанието като еднопосочни векторни величини се стремят да се слеят в универсален закон на динамиката – движението на света към устойчиво добротворство.

Юни 2006

 

Десет години училище „Рьорих”

Десет години са просто миг в сърцевината на времето. Ярък, наситен, вълнуващ, ако си вложил своята същностна енергия. И колкото по-близо си до вихъра на силна идея, толкова по-незначителна категория се оказва времето като поредица от дни, месеци, години. А когато престане да говори чрез хронологията, Времето се провъзгласява единствено чрез значимите събития. 

Обръщайки поглед назад, като едно от най-значимите събития за нас виждам смелостта да започнем. Пет деца и седем учителя – това беше началото. Но само на пръв поглед. Дори непосветен посетител на първия учебен ден в училище „Рьорих”, 15 септември 1998, можеше да усети магнетичната комбинация от вдъхновение и кураж, необяснимо страстната подкрепа на около стотината присъстващи приятели, близки, съмишленици. Бяхме поразени от красотата на това начало, защото тогава все още не знаехме, че дързостта да преодолееш страха и да направиш крачка към осъществяването носи толкова много вътрешно спокойствие и радост. Все още не подозирахме, че сме разпознали и споделили ценности и мечти, които ни правят заразително щастливи, убедени, искрящи.

Разказвам за това без носталгия и без необходимата за нашата култура доза скромност, защото картината е запечатана в съзнанието на всички, т.е. във времето и би могла да захрани с вяра и енергия всеки, който успее да си я спомни или да си я представи. Мисловният и емоционалният порив, който ни доведе до това начало е древен поне колкото Марк Аврелий:”Мога, значи съм длъжен”. Не знаехме дали ще успеем, но знаехме какво можем и това ни направи длъжни да опитаме.

Второто събитие, което бих желала да отлича като не по-малко значимо в историята на нашето училище е смелостта да продължим. Няма да преувелича ако кажа, че трудностите и препятствията бяха много, изпитанията – вън от пропорцията на разумните очаквания. Дозировката на реалността не се съобразяваше с и без това сериозните трудности на растежа, но ние успяхме да продължим напред.

Училище „Рьорих” днес е стабилна и надеждна образователна институция със своя вътрешна динамика на развитие, с ярък живот и бистри критерии за успех и почтеност. Това е най-значимият резултат в края на нашето първо десетилетие. В него се проектират всички постижения на децата, вграждат се мислите, обичта и усилията на всички колеги и така стъпка по стъпка създаваме „кода” на бъдещите ни успехи. 

Юни 2008