Иновация „Петте елемента”

Иновацията „Петте елемента” е част от стратегията за развитие на училището за периода 2020-25, както и от дългосрочната 30-годишна визия на училището. Тя засилва ангажираността на учениците със собственото им развитие, укрепва убедеността, че ученето се случва не само в класната стая в унифицирани възрастови групи, а навсякъде, в целия ни житейския път. Училището насочва и фасилитира процеса чрез глобализирано учебното съдържание, междупредметни връзки и адекватно оценяване. Преодолява се фрагментираността на знанието и ученето, особено гимназиалната степен, предпоставена от многото предмети, изучавани в кратки отрязъци от време (40-45 мин часове) чрез промяна в структурата на учебния план и модела на обучение. Това води до многократно увеличен ефект на трансформация във всички училищни възрасти.

В над 20-годишната си история училището е развило редица практики, които усъвършенстват средата, методите и училищната организация. Иновация “Петте елемента” има две основни цели:

  1. Синергия между изцяло нови иновативни практики и вече експериментирани образователни идеи – иновативната практика за учене извън класната стая + промяна на учебния план за I етап на гимназилната степен + изнесено модулно обучение за развитие на личността и компетентностите + глобализация на учебното съдържание + адекватен модел на оценяване.
  2. Решаване на конкретни предизвикателства на съвременната образователна среда, структурата на учебния план и съдържание в сферата на личностното и гражданското образование – за нас развиването на компетентности в тези сфери са неразделна част от мисията на модерното училище.

Иновация “Петте елемента”  е интегриран училищен модел за развитие на личността,  и компетентностите чрез глобализирано учебно съдържание, разширено учебно пространство и житейски контекст и модел на оценяване 360 градуса.

Наблюдаваме тенденция на отслабваща мотивация, затруднена ценностна и професионална ориентация и прилагане на наученото в практиката, влошаване на качеството на взаимоотношенията, липса на целенасоченост. Считаме, че причините са:

  • формализъм в прилагането на уеднаквени модели на учебен план в повечето училища;
  • изкуствено затваряне на ученето в класната стая, често без възможност за учениците да опознаят света;
  • фрагментарност на учебното съдържание, която не разкрива естествените и логични връзки между частта и цялото;
  • организация на учебната работа в къси отрязъци от време /учебни часове/ по множество предмети, което не позволява на учениците да се задълбочат и заобичат предмета на изследване –  истинска роля на ученето.

Иновацията цели да преодолее описаните предизвикателства. В своята цялост и комплексност иновацията ни би довела  до:

  • Повишаване на вътрешната мотивация за учене;
  • Преодоляване не фрагментираността на учебното съдържание;
  • Изграждане и разгръщане на междупредметни връзки от полза за цялостния учебен процес;
  • Задълбоченост и засилване на изследователски интерес у учениците, особено в областта на природните и обществени науки;
  • Развитие на уменията на учениците за разрешаване на проблеми в реална среда;
  • Повишаване качеството на обучение, на процеса на обучение и на постигнатите резултати;
  • Създаване на условия за личностно израстване и академично/професионално ориентиране;
  • Развитие на умения за целеполагане, постигане на цели и управляване на проекти, лична и екипна самооценка;
  • Развитие на лидерски умения и работа в екип;
  • Постигане на по-голяма яснота у учениците за бъдещото им академично и професионално развитие, стъпила върху техния личен опит и знания, а не върху временни външни влияния и повърхностна информация
  •  

Иновацията задейства едновременното прилагане на няколко иновативни практики, които чрез своята синергия увеличават ефекта на въздействието си върху качеството на учебния процес, учебните взаимодействия, резултатите и удовлетвореността на учениците и на всички заинтересовани страни. Ето кои са тези иновативни процеси/практики:

1. Разширяване на учебното пространство, така че то да надскочи размерите на класната стая и да позволи на учениците и учителите да случат ученето в богат и разнообразен учебен контекст в поне ⅕  от учебното време.

Развитието на тази практика предполага:

  • разширяване и оптимизиране на реалната мрежа от училищни партньорства с различни образователни, културни, спортни, бизнес и др. организации;
  • възприемане на практиката като вътрешна необходимост от членовете на учителския екип;
  • постоянна работа за комуникиране на целите на иновацията, дейностите и ползите от тях с родителите за изграждане на устойчива нагласа за подкрепа, смисленост, престиж и привлекателност на  иновативната практика

2.Глобализиране на учебното съдържание по различните предмети и постоянно съграждане на междупредметни връзки.

Глобализирането на учебното съдържание е свързано с вътрешното интегриране на сходни или свързани теми/елементи, които възприемани в своята органична цялост дават по-ясна и лесно разбираема картина за даден процес, явление или обект на изследване, отколкото ако всеки елемент се изучава само и единствено отделно и независимо от цялото. Процесът на глобализация в иновацията тече по две оси:

  • вътрешнопредметна;
  • междупредметна.

В перспектива иновацията навлиза в постепенно преструктуриране на учебното съдържание, което не цели да намали обема знание, а да оптимизира модела на учене. Незаменим ресурс в тази трансформация е теоретичната обосновка в неврологичен и психо-емоционален план на многократно увеличения учебен материал в уникалния български метод Класическа сугестопедия. Училището има изграден учителски ресурс от петима сертифицирани сугестопеди, които имат готовност да осъществят необходимия трансфер на умения и знания към настоящата иновация, за да подпомогнат постепенната глобализация на учебното съдържание.

3. Промяна на учебния план в част А на учебния план /ЗУЧ/ за I етап на гимназиалната степен (VIII-X клас) в сектора на природните и обществени науки, която да позволи задълбочаване и фокусиране върху определена учебна материя.

Промяната преразпределя учебните часове от частта А – задължителни училищни часове – по следните предмети по следната схема:

В този етап от развитието на проекта с предложения нов учебен план в гимназиална степен – съсредоточаване върху по-малък брой предмети на учебна година и изучаването в цялост на гимназиалното учебно съдържание по дадена предметна област се повишава качеството на подготовката. Динамиката на такава подготовка позволява привличането на изявени специалисти, учени, изследователи и експерти, които да обогатят и допълнително да мотивират учениците за постигане на по-високи резултати.

4. Добавяне на избираеми модули, предвидени за част В на учебния план – ФУЧ – които да допълнят или да изградят напълно пренебрегнати, но незаменими аспекти на образоваността в модерния свят. 

Модулите се вместват в общия годишен хорариум от 144 учебни часа годишно в част В на учебния план – факултативни учебни часове- и са изнесени извън пространството на училищната сграда. Организирани са в 3 шестдневни периода, разпределени равномерно в учебната година. Някои от примерите за тези модули са:

  • Личностно развитие
  • Предприемачество
  • Гражданско образование
  • Култура на пола
  • Доброволчество
  • Финансова независимост
  • Здравно образование

 

5. Оптимизиране и креативност в процеса на представяне на наученото от страна на учениците и училищната система за оценяване на постиженията.

На първите 4 елемента от иновацията не съответства чисто традиционното количествено оценяване. Нужни са нови модели за комплексно оценяване на постиженията, които се стремят към 360-градусово оценяване на компетентностите и качествата и съхраняват и развиват интегритета на личността.

Някои от елементите на този модел са:

  • Ученическо портфолио – презентационен креативен модел за представяне на постиженията на ученика, двукратно в учебната година пред общността на класа – ученици, учители, родители;
  • Срочните сесии за равносметка – в края на всеки срок чрез удачно подготвени от учителите задания/тестове/практически задачи по всички предмети от учебния план, вкл. занимания по интереси, УИП и модули спорт, за всички класове. Целта е оценяването да се превърне в инструмент за развитие, да стъпи върху ясни и споделени критерии, да създаде вътрешен стандарт за адекватна самооценка;
  • Проектно оценяване – насърчителен вдъхновяващ модел за оценяване, при който учителите номинират най-добрите проекти на месечна база измежду всички свои ученици по даден предмет. Номинираните проекти се представят пред училищната общност веднъж месечно и се състезават за Проект на месеца, а в края на годината – за Проект на годината. Всички номинирани ученици получават отделна насърчителна оценка по предмета;
  • Взаимно оценяване – оценяване на ученици от ученици
  • Доклад за обучението и развитието – веднъж годишно всички учители изготвят писмена оценка за обучението и развитието на учениците. Така всеки ученик получава пълна картина на развитието си през погледа на своите учители. Докладът се коментира на индивидуална среща, в която участват ученика, класния ръководител и семейството.