Училището, което расте заедно с децата

За семейството ни качеството на отношенията между хората, независимо от възрастта им, беше решаващата причина да изберем „Рьорих“. Уютната среда, в която всеки, от директора до готвача и портиера, знае имената на децата и по нещо за характера им, успокои един от най-големите ни страхове при тръгването на училище. Страха, който всеки родител на първокласник сигурно изпитва – че училището може да се окаже джунгла от стотици деца, които анонимността на училищния двор подтиква към вандализъм и агресия срещу по-слабия.

Едно подушване на въздуха на „Рьорих“ беше достатъчно, за да усетим, че тук не лъха на джунгла, а на дом с камина, играчки за малките, усмихнати възрастни и грижовни каки и батковци. Всъщност децата ни сами избраха училището, като не пожелаха да си тръгнат след първото лятно посещение и категорично заявиха, че това е тяхното място.

Да си ученик не винаги е лесно и така трябва да бъде – научаваш се да се справяш с предизвикателства, да градиш отношения и да разрешаваш конфликти. Благодарни сме на възрастните в „Рьорих“ не само за изслушването и подкрепата – както например когато Георги се бореше със страха си от плуването и в други негови изпитания – но и за готовността им да растат заедно с него и да се учат от опита, трудностите и успехите на всяко дете.

Цялото ни семейство пожелава на училище „Рьорих“ да продължи да расте именно по този начин. А също и да запази индивидуалността си, младия дух, диалогичността и топлината си, за да бъде пак нашето си училище, когато се върнем в България. Ще имаме много неща да си разказваме.

(майка на Георги и Анастасия)