Училищен правилник 

Последвайте този линк, за да се запознаете с Правилника за устройството и дейността на ЧСУ „Рьорих”:

Училищният правилник на ЧСУ ”Рьорих” съдържа отворен кръг от съгласувани в общността правила, насоки и стандарти за ред и организация на училищното ежедневие. Те градят взаимното уважение и възпитават личността, при зачитане на правата и отговорностите на всеки член на общността. Правилата, насоките и стандартите са структурирани в тематични раздели и подлежат на актуализация от страна на общността при инициатива, аргументирана необходимост и опазване на ценностите и принципите на общността.

Училищни избираеми предмети

Училищните избираеми предмети са част от цялостната образователна концепция на училището и ценна заемка от практиките на демократичните училища по света. Те са реална възможност за учениците да изберат поле и предмет за учене, което отговаря на техните интереси. На учителите, родителите и завършилите възпитаници на училището проектът дава шанс да пренесат свое знание, умение, страст към следващите поколения. Пресечната точка на тези две пространства на свобода и отговорност създава уникални резултати и мотивация.

Желаещите да водят Училищните избираеми предмети /УИП/ заявяват своето намерение чрез кратък текст-описание на проекта и мотивите си, изпратен до офиса на училището не по-късно от 7 септември. Училището връща отговор на всички кандидати.

УИП се представят пред учениците в последната седмица на септември. Учениците имат възможност да посетят и участват в занятия по различни УИП и взимат своето окончателно решение не по-късно от края на втората седмица на месец октомври. Изборът на УИП е валиден за цялата учебна година.

Демократични практики

Демократичните практики в училище „Рьорих” целят да възпитат у всички членове на общността отговорност към собствения живот чрез:

  • Право на информиран избор
  • Готовност за взимане на самостоятелни решения
  • Уважение към различните гледни точки
  • Отговорност за направените избори
  • Толерантност към избора на останалите
  • Грижа за общите каузи
  • Активност
  • Съпричастие

Демократични инициативи на общността:

  • Общностни срещи

Форум на цялата общност от ученици и учители. Провежда се всеки понеделник и петък от 8.30 до 9.00. Подготвя се и се  води от екип от ученици от 4 до 12 клас. Всеки член на общността има право и възможност за изказване във връзка със събитията през изтеклата или предстоящата седмица. Форумът набелязва теми, които да са фокус на работата на комитетите, класовете, отделни екипи или ученици и играе ролята на мини парламент, ако е нужно да се вземе общо решение. Петъчната среща е и пространство за споделяне на успехи и поводи за гордост и празнуване заедно. Особено ценно е взаимодействието на всички възрасти – от най-малките до най-големите.

  • Училищни комитети

Училищните комитети са начин за реално самоуправление в училищната организация и възможност за житейско практикуване на демократични модели в общността, упражняване на свободи и отговорности в реално време и с реални параметри и резултати. Броят, наименованията, целите и задачите на училищните комитети се актуализират всяка година от училищната общност на среща в началото на учебната година. Всеки комитет се състои от ученици и учители, пожелали участие в работата му, но не по-малко от 7, с право на равен глас. В комитетите при желание и ангажираност могат да участват родители и ученици, завършили училището. Всеки комитет е с мандат от една учебна година и членовете му се ангажират с дейностите до края на съответната учебна година. Комитетите имат ангажимент да създадат собствен регламент за функциониране, разглеждане на казуси, вземане на решения, насрочване на срещи. Изборът на брой комитети и тематичната им посока се прави от общността от ученици и учители в началото на всяка учебна година. В годините, комитетите са се ангажирали със следните области на училищния живот:

  • Взаимоотношения и дисциплина
  • Организация на учебния ден и пространство
  • Пътувания и учене извън класната стая
  • Учебни въпроси
  • Културен календар и училищни събития
  • Пролетен ученически дискусионен форум

Форум за изграждане на умения за изразяване на позиция, водене на конструктивен диалог и създаване на алгоритъм и енергия за информирана преценка и гражданска активност в демократично общество. Повече тук . /връзка с представянето на ДФ/

Приложение 46 – видео от последния дискусионен форум

  • Менторска програма „Близък човек”

Програма за осъзнатост, подкрепа и зачитане на правата на всеки член на общността.

Повече тук . /връзка с представянето на БЧ/

Програма за труд в полза на обществото

Програмата изразява нашата убеденост, че една от задачите на училището е да формира мироглед и действеност в полза на обществото и да практикува гражданска активност отрано. В тази връзка всеки ученик в ЧСУ ”Рьорих” има ангажимент да вложи 20 астрономически часа годишно в труд в полза на обществото, като с помощта на класния си ръководител, своя Близък човек и семейството си избере измежду предложените от училището партньори – домове за възрастни хора, деца без родители, болници, местна община, фондации и организации с нестопанска цел. В края на учебната година в специално предвидено време в училищния календар учениците ще запознаят общността с наученото и преживяното по време на своя труд в полза на обществото. Училището е отворено за предложения за партньорства.

Личностно и гражданско образование

Allumni

В синхрон с възгледите ни за трансформационната роля на училището и училищната общност, създаваме група Allumni за всички завършили Училище „Рьорих” и поели по своя самостоятелен житейски път. Вярваме, че връзката, създадена  в училище създава принадлежност за цял живот. Убедени сме, че си струва да пазим доверието и любящото отношение един към друг и да създадем активна мрежа от хора, с които говорим на един език. Възможностите за взаимодействие за най-висшето благо на всички, са безкрай. Нужна е една стъпка, за да си част от това.

Линк за включване към групата на завършилите училище „Рьорих”

    Учениците споделят

    Ванеса Георгиева,

    випуск 2010

    Разликата между Училище „Рьорих” и другите училища, в които съм била е, че в Училище „Рьорих” се чувстваш като у дома. Учителите не са просто учители, те имат лично отношение и ангажираност към всеки отделен ученик, а учениците от своя страна са много по-сплотени, независимо дали са в различни класове и на каква възраст са. Чувства се топла, семейна атмосфера, сигурност, закрила.

    Сменила съм доста учебни заведения и общо взето, ученето винаги е било задължение за мен. В началото, когато дойдох в  ”Рьорих”, се стреснах, че сме толкова малко ученици в клас и няма как да се скрия на последния чин с наведена глава и да чакам евентуално да бъда забелязана. Но после се изненадах как всъщност учебният процес минава с лекота. И най-хубавото е, че ако присъстваш в час, няма как да не разбереш нещо, просто защото ще ти бъде обърнато внимание. Учителите преценяват своите ученици, виждат кое им се отдава, какви заложби имат и изискват повече от тях, там, където виждат, че има потенциал. Винаги, когато съм имала нужда от съвет, е имало човек, който да ми даде насока, напътствия или просто да поговори с мен като с приятел.

    Като се замисля, нямам нито един лош спомен от времето прекарано в ”Рьорих”. През годините сме посещавали различни краища на България, участвали сме в интересни инициативи и мероприятия, и смятам, че това много ме е обогатило, въпреки че тогава надали съм го съзнавала – просто съм се чувствала добре и на мястото си. Мисля си, че тайната на успеха на Училище ”Рьорих” се дължи на това, че всичко се прави с много любов и грижа. Нека винаги да бъде така!

    Гергана Цветанова,

    випуск 2011

    Казват, че най-значимите неща са невидим за очите, за да ги видиш трябва да гледаш със сърцето си. В училище “Рьорих”, моите пътеводители ме научиха точно на това – да различавам красивото, а там, където то не съществува – да го създавам. Научиха ме да поемам отговорност, да откривам, да успявам, да искам повече от света. Научиха ме да бъда Човек. Показаха ми красотата в музиката, изобразителното изкуство, театъра. Даваха ми шанс сама да открия смисъл в изкуството да живееш. Показваха ми светове и ми даваха избор да бъда или да не бъда част от тях.
    За някого тези думи може би не значат нищо, може би звучат като красиви заучени фрази, но за мен и за хората, които са преминали през бисерчето “Рьорих”, те са обща тайна, която сме готови да разкрием на всички, които биха искали да са част от нея.
    Мило училище, никога не се променяй!

    Екатерина Стайкова, випуск 2003

    Преди петнадесет години за първи път прекрачих прага на училище „Рьорих”. Бях в 7-ми клас и исках да се преместя там за втория срок. От самото начало страшно ми хареса идеята, че мога да се докосна не само до задължителните предмети в училище, но и до клавишите на черното пиано във фоайето. Да се науча да рисувам, да участвам в представления, да пиша стихове и да откривам нови предизвикателства. Не мога да кажа, че имам някакъв страхотен талант нито за музика, нито за изобразителното изкуство, нито пък за други артистични дейности, но ентусиазмът ми остана непокътнат чак до 12-ти клас (че и до ден днешен). Това, което ми даде моето училище, е да вярвам, че мога да се развивам и справям в каквато и посока да поема. Това е нещо, което не можеш да научиш от книгите, не можеш да прочетеш в учебниците.  Трябва просто да го изживееш!

    Това, което си „откраднах” от моето училище и до ден днешен  нося в себе си, е този стремеж да не спирам, когато ми кажат: „Няма да успееш!”. Тази сила, която ме кара да се боря, да вървя напред и да доказвам пред себе си, че мога да бъда изключение.

    Вълнение, нахлуващи емоции, прекрасни спомени и дълбоко признание,  Училище „Рьорих”!

    Винаги ще остане моето училище!

    Моника Цветкова

    випуск 2011

    Мисли, емоции, преживявания, свързани с “Рьорих”

    Училище „Рьорих” за мен беше едно невероятно и запомнящо се изживяване, което продължи 5 години. Тези 5 години минаха бързо, но все още си спомням първия път, когато прекрачих прага на училището. Никога няма да забравя емоциите и усещанията, които създаде у мен. В продължение на цялото си гимназиално обучение в ЧСОУ „Рьорих” всеки ден ставах с желание да отида на училище. Нямах търпение да се гмурна във всеки нов ден, изпълнен с положителни емоции. Откровено казано, сега това ми липсва страшно много. Липсват ми както приятелите ми, така и учителите ми и часовете, прекарани с тях. Липсва ми всичко… Липсват ми още зимните и летните лагери с училището, проектите, с които се занимавахме и големите междучасия.

    За мен нямаше часове или предмети, които не харесвах. Някак си всеки един преподавател беше успял да ме грабне. Възхищавах се на всеки един от тях и способността им да комуникират успешно с мен и съучениците ми. Още с първите седмици, прекарани в училище „Рьорих”, знаех, че съм намерила своето място и не съжалявах за нищо. За мен това училище намери специално място в сърцето ми и все още седи там.

    Надявам се сегашните възпитаници на училище „Рьорих” да изживеят пълноценно всеки един миг, прекаран там и да осъзнават колко много получават. Пожелавам на всички от ЧСОУ „Рьорих” да жънат успехи във всичко, с което се захванат и да продължават да създават такава прекрасна атмосфера!

    Николина Николова,

    випуск 2005

    Училище „Рьорих” не е просто училище, за мен то е семейство. И въпреки че прекарах едва три години в това семейство, ние така и не спираме да поддържаме контакт и до ден днешен. Продължаваме, аз и моят брат, който също завърши средното си образование в „Рьорих”, да получаваме подкрепа и внимание от целия екип.

    Мис Радка никога не е била просто обикновен директор. Не зная как, но тя успяваше да бъде като майка за всеки един от нас. За мен винаги е била отличният пример за подражание.

    Нали казват, че не зависи от предмета, който изучаваш, а от учителя дали ще проявиш интерес и ще учиш, дали ще имаш добри оценки. А в нашето училище всички учители бяха уникални по свой начин и успяваха да ни заинтригуват.

    Като че ли когато бях ученичка не оценявах напълно всички неща, които ни предлагаше училището. В „Рьорих” имахме часове по пиано, китара, плуване, тенис, танци…, които са имали за цел само и единствено да ни помагат да бъдем по-дисциплинирани, здрави и да се развиваме в множество посоки. Една пълна програма не ти дава време да мислиш за пакости.

    Тържествата и спектаклите, концертите също помня с усмивка. Преди около месец случайно попаднах на видео на едно от тържествата от времето, в което аз учех в Рьорих и въпреки че не участвах в него тогава, когато го пуснах да го изгледам се оказа, че помнех всяка една дума, дори след толкова години. Училище „Рьорих” работи с една най-важна цел: да ни предостави много възможности за развитие в различни сфери, които да ни помагат за в бъдеще.

    Но каквото и да напиша ще е малко и няма да може да се докоснете до преживяното, то не може да се опише с думи, просто трябва да се изживее. За съжаление, хората сме така устроени, че напълно оценяваме нещо, едва когато го загубим. Така и аз.

    Затова искам да използвам възможността да ви кажа, че се гордея, че съм част от това семейство, да благодаря на целия екип на училище „Рьорих” и да им пожелая следващите 115 години да бъдат още по-успешни!